Питиета
Индонезия. Бара-дискотеката в хотела.
Сядаме на вечеря. И за пръв път решавам да пия нещо различно от бира. Знам за малките малки водки, и си поръчвам една двойна. Което ще рече едни 50 гр. Предупредиха ме че е топла и питаха за лед. Поръчах и лед.
Изненадах се, когато ми донесоха една чаша за безалкохолно пълна с лед до горе. И на дъното едва се забелязва една малка малка водка. Но го преживях.
Поръчах си още една двойна след като първата беше само лед и нищо не усетих. Този пъд решително отказах и леда и безалкохолното.
Което прави сумарно 100 гр. водка за към 4 часа и обилна вечера и т.н. Тоест нищо необичайно.
Тръгваме си от бара и един колега ми вика “Огледай се”. Оглеждам се и забелязвам 3-4 келнера дискетно се промушват между тълпите танцуващи. И са готови да ме хванат всеки момент. Като ги погледна се правят на разсеяни.
Отдъхнаха си като се изнесох от бара. Но забелязах странно уважение в очите им от тази вечер нататък.
Котфи е да се чувстваш алкохолик, без дори да си пил като хората. 
