nikynik

Друга година в августовските жеги София опустява (относително) и движението с кола е направо рай.

Тази година не знам защо през август в София останаха само идиотите и аз. Може би кретените вече почиват през юли. Не знам. Но факт е, че толкова простотии по пътищата на куп не съм виждала за цяла година.

Едно бусче се движеше в насрещното без светлини на ляв завой. Сигурно да го натресат по-челно и с по-голяма сигурност.

Един тип на празна улица ме изпревари през насрещното за да направи десен завой, а аз отивах на ляво.

Един пък друг елемент с лъскав мерцедес беше спрял точно на изхода на една малка уличка запушвайки я цялата. В крайна сметка, кой ли използва кварталните улици освен живущите там. Трябваха му 5 минути да се усети и да се премести.

Една лелка на едно тясно място спря да ме изчака да мина. И аха вече да съм минала, незнайно защо даде газ и ми забърса задната броня. Хем сама виждаше, че там има място само за една кола (дори не за кола и половина, а точно за една).

Един авангардист внезапно пусна мигач, застана напреки на пътя, запуши 2 ленти и половина. След това изчака колите, които все още можеха да минават и направи обратен завой насред нищото. Защо и как не разбрах. Ама той си знаеше.

Някакъв беловлас старец с лупи като на телескопа Хъбъл, започна престрояване без да погледне в огледалото или настрани и за малко да сгъне съседната кола на две. Добре, че другият не беше с лупи. И явно можеше да кара.

Една дама пред мен в продължение на 1 километър натискаше спирачката като за цветомузика. Пред нея нямаше коли, но тези зад нея видяха бая зор.

И това е малка част от спомените ми за последните 2 дни. А тези дни не съм карала много. Какво ли им е на горките нормални работещи хора, които навъртат по 30-40 километра на ден в столицата.