nikynik

Пордения майстор и поредното закъснение и вече се убедих, че моето време е обществено, а на майсторите служебно.

Сагата с вградените уреди в блога се намира нейде из предните ми писания. Но от нея ставя ясно (а и е единственото важно в случая), че съм горд притежател на пералня и миялна за вграждане.

И както пише по дебелите книжки, обадих се на оторизирания сервиз да ми ги монтират.

Първото впечатление бе измамно добро. Приеха ми поръчката, казаха ми да звънна във вторник за точен час на монтажа. И бяха любезни.

Трябваше още тогава да се усъмня, но не би. Особено като ми казаха че трябва да звънна в 9:30 за часа на монтажа, защото ако не се обадя, трябва да осигуря целодневно присъствие.

Както и да е днес беше денят Х. Сутринта започна с 20 минутни опити да се свържа с тях по телефона.

След като успях разбрах, че техникът ще дойде между 2 и 4. Уредих с шефа да изляза по това време. И виснах в къщи. Към 3 часа започна да ми става едно нервно нервно.

Хванах телефона и започнах да звъня с надежда да науча повече по темата. Защото днес аз повече не мога да изляза.

Резултата беше 2 прекъсвания на връзката. Един телефон оставен отворен. И 10 опита да им надуя главите със звънене, на които те устояха. Или общо 30 минути на телефона.
В 4 си бях на работното място. Помолих един познат да стои дежурен у дома. Добре, че той не е на работа.

От службата изгубих още 20 минути докато се свържа със сервиза.

След което следните реплики на операторката ме разбиха:

- Ами той майстора ще дойде днес, но е закъснял на втория ремонт.

На резонния въпрос защо не са ме предупредили, ми се каза:

- Ами вие защо не казахте, че не можете да излизате от работа по всяко време.

Последваха и други все в същия дух.

Аз си мислех, че след като си плащам за нещо, един вид с моите пари им се плащат заплатите, те трябва поне да могат един телефон да звъннат.

Освен това сега се чудя, къде е тая фирма в която можеш цял ден да излизаш от работа когато ти скимне, защото на майстора така му е кеф?

А най-много се чудя, ако тая лелка закъснее “само” с два часа за работа дали шефа и ще я черпи или ще я овика. И как тя си позволява да ми крещи по телефона?!

След като ме държаха на отворен телефон 20 минути, и ми крещяха, се оказа, че техника до 15 минути ще е у нас.

И никой не ме попита дали не работя в Люлин, а да живея в Младост.  И дали пътя от работата до дома ми е 15 минути.

Алооооооо бизнесмените и всички дето ръководите какъвто и да е бизнес с услуги: Аз си плащам за услугата. А който плаща, той поръчва музиката.