nikynik

Слушам радио, гледам телевизия. И от известно време се замислям, колко са едностранчиви журналистите и медиите, та дори и политиците в изказванията си.

Ако в едно семейство има проблем, виновни са и двамата. Ако възникне война, виновни са и двете държави (че и още поне 5 край тях).

Слушам, колко е виновен Израел и колко са гадни и подли евреите по седем пъти на ден поне. Но повечето от изказалите се се придържат към чутото и видяното по новините.

Лошото е че не се замислят, дали всичко казано и показано е истина. И колко кадри са им спестени.

Противно на очакванията не защитавам Израел. Мисля, че те имат своята вина за конфликта и тя не е малка. Но не мисля че те са единствените виновни.

За едно танго са нужни двама, за една война също.

Работих с евреи за мюсюлмани. А аз съм християнка. Не от най-вярващите, но все пак и не съм съвсем атеист.

Във всички държави които посетих, сред всички хора с които се запознах имаше добри и лоши. Имаше умни и глупави. Имаше толерантни и фанатици (включително и сред българите). Имаше честни и безчестни. Имаше красиви и грозни. Имаше ниски и високи.

Имаше… Имаше от всичко. Човек трябва първо да се сблъска с живота в една страна, с нейните хора, с техния ежедневен ритъм на живот, преди да произнесе присъда.

Всичко останало са празни приказки. Просто да убием времето.

Аз все още имам своите приятели евреи и своите омразни бивши колеги евреи. Все още си спомням за своите мюсюлмански приятели от Индонезия и за онези индонезийци, които така и не успях да харесам никога.

И все още мисля, че не е честно да виждаш само едната страна на медала. Искам да видя всичко от всички ъгли преди да хвърля камъка.

А Вие?