<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	>
<channel>
	<title>Comments on: Баудолино</title>
	<atom:link href="http://gery.bloghub.org/2006/07/26/81/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://gery.bloghub.org/2006/07/26/81/</link>
	<description></description>
	<pubDate>Mon, 01 Dec 2008 17:51:11 +0000</pubDate>
	<generator>http://wordpress.org/?v=2.6</generator>
		<item>
		<title>By: Ирина Марудина</title>
		<link>http://gery.bloghub.org/2006/07/26/81/#comment-178</link>
		<dc:creator>Ирина Марудина</dc:creator>
		<pubDate>Wed, 27 Sep 2006 16:01:10 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://gery.bloghub.org/2006/07/26/baudolino/#comment-178</guid>
		<description>Прекрасна книга! Купих си я от морето миналата година, ей така, за между другото. Но мога да призная, че морето си беше "между другото" докато не я изчетах до край ;)

Увлекателен и лесен за четене разказ. "Лесен за четене" е термин, който не бих използвала за "Името на розата" например. Може би причината е, че в "Името на розата" фокусът е върху образовани хора, докато в Баудолино - на един обикновен селянин. Средновековният свят е достатъчно откъснат от нас за да ни е трудно да го видим през очите на георите. Но когато и героите не разбират света си - тогава задачата се олеснява явно ;)

След тази книга се сдобих със "Цивилизацията на средновековния Запад" на медиевиста Жак Лью Гоф - усетих, че това е един от източниците на Баудолино още преди да го прочета из мрежата. Сред материалите в книгата има и снимка на страница от стара книга с изобразени онези чудновати същества на изтока, които Умберто Еко описва в романа си.</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Прекрасна книга! Купих си я от морето миналата година, ей така, за между другото. Но мога да призная, че морето си беше &#8220;между другото&#8221; докато не я изчетах до край <img src='http://gery.bloghub.org/wp-includes/images/smilies/icon_wink.gif' alt=';)' class='wp-smiley' /> </p>
<p>Увлекателен и лесен за четене разказ. &#8220;Лесен за четене&#8221; е термин, който не бих използвала за &#8220;Името на розата&#8221; например. Може би причината е, че в &#8220;Името на розата&#8221; фокусът е върху образовани хора, докато в Баудолино - на един обикновен селянин. Средновековният свят е достатъчно откъснат от нас за да ни е трудно да го видим през очите на георите. Но когато и героите не разбират света си - тогава задачата се олеснява явно <img src='http://gery.bloghub.org/wp-includes/images/smilies/icon_wink.gif' alt=';)' class='wp-smiley' /> </p>
<p>След тази книга се сдобих със &#8220;Цивилизацията на средновековния Запад&#8221; на медиевиста Жак Лью Гоф - усетих, че това е един от източниците на Баудолино още преди да го прочета из мрежата. Сред материалите в книгата има и снимка на страница от стара книга с изобразени онези чудновати същества на изтока, които Умберто Еко описва в романа си.</p>
]]></content:encoded>
	</item>
</channel>
</rss>
