nikynik

Той е роден 1909 година, тя - 1920. Той е най-бедният в селото, тя - от богато семейство.

Той е буден и начетен, учи като частен ученик и взима по два класа за една година, тя завършва само 4то отделение.

Те се обичат. И той търпеливо я чака да порасне.

Минават години в откраднати погледи, на хорото се хващат един до друг, срещат се на чешмата.

Тя става на 17 и нейният баща решава да я омъжи за имотният обущар на селото.

Но той и тя се обичат. Той изпраща бележка. Като си тръгва от нивата, тя бърза на пред. На завоя на пътя я чака кола, а в нея той.

Двамата бягат с колата и живеят една семица заедно. В най-почтенният смисъл на тази дума.

Връщат се в селото. Тя е “обезчестена” по тогавашните стандарти.

Баща и я лишава от наследство. Не им дава разрешение за сватбата. Тя живее една година в най-бедната къща в селото. Чака да стане на 18 и да се омъжи по любов. Годината е 1937.

Те се женят през 1938 и от тогава до днес, вече 68 години са заедно.

Той никога не и е повишил тон. Нито се е карал с нея. Тя е огнена натура и много властна. Пали от нищо. Но той слуша, чака да и мине и казва “Добре ма Събе!” и точка. Край.

Като го питаш как я търпи такава казва само: “Ей много сте нервни младите бе!” и точка. Край.

Днес той е на 97, а тя на 86. Той вече не е същият, тя също.

Но аз и сега ги обичам, както в детството си.

Те са моите баба и дядо.