nikynik

Та както крушката си има опашка, така и моите теми все почесто са с продължение.

Тази не е изключение. Това е по скоро продължение и допълнение на темата “Великите българи”.

Като българка, живо се интересувам от класацията и периодично следя какво се случва.

Преди да продължа искам отново да напиша, какво казва тълковният речник за думата велик:

Велик - Който значително превъзхожда обичайното.

Известен - който е познат. Прочут, прославен.

Днес за пореден път посетих сайта за да видя как се развива кампанията и попаднах на следната новина: “Временният Топ 200 на „Великите българи”.

И както предният път понеже съм си питко-любопитко, реших да видя топ 200. Както помощният списък беше по азбучен ред, така и този.

И тук се затруднявам да опиша какво изпитах. Май най-близо до чувствата ми е думата потрес. Защото първото име по аз бучен ред беше Азис.

Да бе, да Азис. Същият онзи Азис.

Dzver направо имаше бедна фантазия (виж тук). А на мен ми се вие свят.

Та “великият” помощен списък, се е обогатил със следните имена (по азбучен ред): Азис, Анелия, Венета Райкова, Глория, Митьо Пищова, Юлиан Вучков и други известни и неизвестни мне хорица…

Това ли трябва да са нашите кумири? Това ли да са кумирите на нашите деца?

За да не съм едностранчива, ето и някои от добрите попълнения:

Димитър Списаревски(1916-1943) - първият българин “жива торпила”. С цената на живота си защитава столицата ни и въздушното ни пространство.

Евлоги и Христо Георгиеви - През 1896 г. те подаряват на българската държава 800 хил. лв за построяване сграда на университета и предоставят парцел от 10 134 m2 в центъра на София (на стойност 200 хил. лв). (източник Уикипедия)

Иларион Макариополски - един от водачите на черковно-националната борба (виж повече)

Аз бях до тук, отивам да си събирам мислите и да търся изгубеното си дар-слово.