Skip to: [ search ] [ menus ] [ content ] Select style [ Aqua ] [ Citrus ] [ Fire ] [ Orange ] [ show/hide more content ]



Сагата “Технополис”

След вчрашните ми писания, още не ми е минал яда. Откривам битка с “Технополис”.

Днес публикувам писмото на съпруга ми до “Технополис”. Интересно ми е дали ще има отговор и отзвук.

Бих искал да ви кажа, че дълго време считах вашият магазин(по-точно Технополис в Младост 4) за номер 1 в София и страната, но за съжаление вече не е така. От самото Ви създаване пазаря от магазина с удоволствие, но с годините това удоволствие намаляваше, а след вчерашната случка вече напълно ме изгубихте като клиент. Дойдох при вас да си купя вградена пералня и вградена съдомиялна машина на изплащане. Беше ми необходимо около 20 минути да открия някой консултант(т.нар. консултант с име Иван, защото аз разбирах повече от него, а и бях доста по-любезен от него и всички останали), който отвори 2 миялни, една пералня и отиде да пуши цигари и да си приказва с другите т.нар. консултанти. Както и да е, избрах си сам миялна и пералня, след още 25 минути опити да намеря някой “по-свободен” консултант идва същия “консултант” и с голямо умствено усилие ми написва номерата на електроуредите които исках да закупя и отново се зае с “работата” си. Уредих кредита за около час. Отново отивам на т.нар “щанд” и отново 25 мин. чакане. Нееее, този път излъгах, на 5-тата минута им прекъснах разговора с учтивото “извинете, може ли някой да ме обслужи”, а те ми отговориха “Шъ чакаш”!!!!! Накрая все пак намерих един консултант, който за мое огромно удивление работеше и то истински. Човека любезно ми обясни, че той е зает и повика един друг консултант да ме обслужи. Момчето, което дойде, ми направи добро впечетление, отидохме да уговорим транспорта и момчето веднага ми каза “Извинявайте, ама е останала само мострата, сигурни ли сте че я искате?”. Естествено че веднага загърбих кредита и казах, че не искам кредит и не искам да пазаря повече от този магазин. Съпругата ми като по-нахална отиде да се оплаче на зам. шефа на отдела. Който в последствие не стига че не се е извинил, а е проявил пълно разбиране към служителите си, които “били още нови и трябвало да се вземе това в предвид”. От разговора с него се оказа, че дори да сме искали и мострата на миялната не сме можели да купим, защото била капарирана. Така че да не си купя нищо от Вашият магазин ми отне точно 4 часа и половина. Моля Ви направете си необходимите изводи за това как трябва да работите с клиентите си и как Вашият персонал ги пропъжда от магазина. Сигурно аз не съм Ви важен клиент, нямам и претенции да съм такъв с покупка в рамките на 2000 лв, но така не се прави бизнес. Сигурно знаете следната максима: “Един доволен клиент довежда 3-ма клиента. А от един недоволен клиент се губят 7 клиента”. Предполагам, че това писмо ще отиде в кошчето за боклук на някоя секретарка, но така просто клиентите Ви рано или късно ще ви напуснат, защото имате конкуренти, които засега може и да нямат същия богат асортимент като Вас, но имат обслужване на европейско ниво.

Благодаря Ви за вниманието.

Ако случайно някой го прочете и отговори, обещавам да го споделя тук.

2 Comments to “Сагата “Технополис””

  (RSS feed for these comments)

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Съгласен съм!!!Консултантите в Технополис са под всякаква критика!!!Незнам въобще под какъв критерии ги взимат да работят тия хора там….Би било добре поне някакво техническо образование да имат….знам ли….При покупката на един хладилник в Технополис до Метро в Пловдив,консултанта не можа да ми даде елементарни характеристики на хладилника….Той дори не беше чувал за фреон…камо ли да знае кой с какъв тип работи…Дори за страната производител не знаеше,та се наложи аз да гледам табелките отвътре…ПЪЛНА НЕКОМПЕТЕНТНОСТ!!!!

Николай said this on October 22nd, 2006 at 17:10

Браво! Много ми хареса писмото ви още повече че и аз наскоро се сблъсках със същото невежие в технополис само, че във Велико Търново исках да си купя фото апарат но не ми се обърна никакво внимание а когато това стана най сетне консултанта не можа да ми каже нищо защото знаеше по малко и от мене. Голям ужас толкова ли много работа имат, че не могат да научат две три неща. Незнам Голямо Безобразие е това

петя тихинова said this on October 19th, 2006 at 10:50