nikynik

Или как да НЕ си купим уреди на изплащане от Технополис.

Предварително уточнение: Дали да купуваме на изплащане или не, не е предмет на изложението. Защо така съм решила също не е от значение.

От значение е само че реших да си купя пералня със сушилня и съдомиялна за вграждане от Технополис. При това на изплащане.

Прегледахме каталозите в Интернет. Семейният съвет се събра и реши, какво точно искаме.

Въоръжени с лична карта (за кредита) и моделите на избраните от нас уреди се запътихме към Технополис.

Пристигнахме към 1 часа. Проверихме дали имат моделите изложени. Открихме два модела, които не бяха на сайта им. И решихме да използваме някой консултант за да преценим, дали все пак да не вземем друг модел.

Да намериш консултант в Технополис беше, като да търсиш игла в купа сено. Подлежат на следните особености:

• Има ги навсякъде.
• Никога не работят точно в отдела, за който ги търсиш.
• Предпочитат да си говорят по тройки и ако се опиташ да ги заговориш се изнасят уж по работа.
• Като ги намериш и попиташ “Може ли някой за вградените уреди” отговора е: “Ше чакате!”, при това с по-кисел тон. (много държа на Ш-то в Ше)
• Като дойдат на щанда си, се правят на утрепани и предпочитат да се облегнат на някоя печка скръстили ръце.

След тази кратка характеристика, не е чудно, че консултант открихме на 25-тата (словом двадесет и петата) минута.

Дойде, каза ми нищо, т.е. това, което бях прочела и изчезна бързо.

Избрахме уредите и отидохме да уредим документи за кредита. От там ни обясниха, че трябва консултанта да ни попълни 2 бележки с данните на уредите, за да можем да започнем процедурата.

Върнахме се отново на заветния щанд да издирваме консултант. Което този път ни отне “САМО” 15 минути.

Той отиде до един комп писа и преписва нещо и донесе листчетата, което отне още 5 минути.

Щастливи и доволни се върнахме на гишето за кредити. Там имаше една лелка, която ще е тема на друго писание. Но както и да е успя да попълни документите и каза, че до час ще имаме отговор.

Мръднахме с колата да хапнем и да разпуснем малко. Звъниха ни 3 пъти за проверка (което си е в реда на нещата). И в 3:10 отново бяхме на линия.

Зарадваха ни, че кредита ни е одобрен. И тъй като ще използваме техен транспорт, да сме уговорели първо транспорта и после да минем през касата с лелката и договора.

Отидохме отново на заветния щанд “Вградени уреди“, където от 4-мата (поне аз толкова преброих) консултанти, отново нямаше никого.

Отново тръгнах да ги търся. И този път налетяхме на някакво свястно момче, единственият невинен в тази история.

Момчето взе листчетата, звънна 2 телефона, уреди транспорта и каза “Елате сега да маркираме уредите като продадени”

Отидохме отново при комп-а (о чудеса на техниката). И се оказа, че свободна е само мострата.

Всички замесени се кълняха, че преди час имало още една бройка, ама я продали. Е къде е логиката?!

Аз ако исках мостра, щях да им кажа. Да не говорим, колко е некоректно да ми загубят 1 час от деня (всъщност 2 часа и 30 мин) за да продадат желаната от мен стока под носа ми.

“Следващото зареждане, най-рано след месец. Но не е сигурно, че ще има същия модел.”

Върнах се на гишето за кредита и отказах кредита.

Отказах се и от всяко пазаруване в Технополис.

Намерих управителя на отдела (малко пишеше зам. управител, ама му го спестих). Вдигнах му луд скандал със спокоен тон.

Не смееше да ме гледа в очите. Извини се 2 пъти за неудобството. Каза ми, че дори и да искам мострата не мога да я купя, защото била капарирана?!
Оправда се 7 пъти: AEG си местели заводите, персонала бил нов и необучен. Системата с кредитите не била много разработена.

Но не чух никъде, че ТЕ са си виновни за хаоса в ТЕХНИЯ магазин.

Не ме попита кои са консултантите, от които съм недоволна. НЕ им взе имената. Каза само че нещата ще се променят. И щяло да има последствия.

Казах му в очите, че не му вярвам, само като го гледам. Казах му и че след 2 години може и да мина да видя как са, но да не ме чака много.

И отидох в Техномаркет. Там освен бедния асортимент, нямаше и консултанти. Даже нямаше кой да ме изнерви. Защото със свещ да ги търсиш консултантите, пак не можеш ги откри.

След като и те се оказаха страшно “любезни” си вдигнах шапката.

Запалих колата и отидох в магазин “Зора”, където консултантът налетя веднага. Показа ни всичко което искахме. Провери наличността. Подготви данните за уредите. И ни заведе при кредитните гишета.

Кредитно одобрение получихме за 15 минути. След още 20 бяхме купили стоката с осигурен безплатен транспорт. И една прекрасна книжка 80 страници упътване за употреба и монтаж на уредите на Аристон на български.

Да познаем ли как се прави бизнес?