Пет прекрасни дни
Най прекрасните пет дни, които успях да си открадна.
“Виновникът” за тази прекрасна почивка е моят син, който стана на 7.
Въпреки уморителното каране и жегите по пътя, беше страхотно, размазващо, разпускащо. Абе направо приказка.
За първи път от години съм безкрайно доволна и щастлива.
Имаше игри, почивка, забавления.
Ходихме на зоопарк. Там имаше много мънички козлета. Още не можеха да се изправят. И едни сладурски патета изцяло жълти. Залитаха смешно.
Хранихме животните напук на забраните. Можех да ги пипна и помилвам. Козлетата излизат от клетката и пак се прибират.
Возихме се с рожденника на гъсеница (на мен май ще ми е за последно - умрях си от страх…)
Ловихме водни кончета с голи ръце. Малкия се маскира като дърво с едно клонче.
Абе купон без край.
Искам пак и ощееееееееееееее
