Отчитане на топломерите
Бързам да пиша докато не ми е минал яда…
Появи се бележка на вратата на входа: “на хх.06.2006 от 12:30 часа ще се извърши отчитане на топломерите. Такса 2 лв.” хх естествено е работен ден за по-интересно.
На хх.06.2006 моя милост изпуска едно интересно обедно събиране и подпалва колата към вкъщи. Пристигам пред входната си врата. Поглеждам часовника си 12:23
Поглеждам вратата и на нея се мъдри бележка, която грубо звучи така: ” Пропуснахте обявената първа дата за отчитане. Следваща дата уу.07.2006. Поради повторното ни идване дължите още 5 лв.”
Поглеждам си пак часовника 12:24. Значи аз съм си навреме. А те кога, къде, какво и как не знам…
Естествено побеснявам. Слизам по стълбите от 7 до 1 етаж, та ако ги хвана още по етажите да ги убия.
На първия две съседки си говорят и от разговора разбирам, че още не са излезли от входа. В това време друг потърпевш съсед пристига и заедно ги оплюваме на по цигара. След което в 12:33 хукваме отново да ги “гоним” по етажите.
На мен обедната ми почивка не е разтегливо понятие, като техния работен ден. Успяваме да ги “заловим” на 3-ти етаж. Аз вдигам подобаващ скандал, че подобно поведение е непростимо. В следствие на лабилната ми нервна система идват първо у нас.
По пътя към седмия етаж, аз още бълвам змии и гущери, на което единият ми обяснява невъзмутимо.
- Ама ние идваме по рано, оставяме бележките и като стигнем до първия етаж, проверяваме по липсващите бележки, кой се е прибрал.
- Добре де ами ако аз си бях взела бележката и хукна обратно на работа? Защото някои освен всичко друго и работм!
- Ами иначе взимате бележката и ни намирате като сега.
Тук вече се отказах… В резюме от тук нататък събитията минаха както следва:
Влязоха у дома за 5 мин, като аз се чувствах на гости в това време.
Взеха ми не 2 лева а 14 (12 били някакъв абонамент за обслужване на един господ знае какво).
Счупиха ми капака на вертикалния щранг докато засичаха водомерите.
И бързо изчезнаха.
А мен още ме тресе.








Ама смей се спокойно де… То и мен на смях ме избива, само че един истеричен такъв. Като на онези лудите, масовите убийци. И ми иде всичките да ги…
А и сега като се препрочитам, ама то си е направо смешно, стига да му мине яда на човек
Гергана Берберска said this on June 28th, 2006 at 15:08