Израел - Масада
Израелците имат 50 думи за пустиня. Също както ескимосите за сняг. По времето когато е нямало карти е имало нужда да описват подробно пътя.
Определено петдесет думи за пустиня не са излишни. Пустиня с пясък, пустиня с камъни. С по-стни камъни с по-едри.
Тръгнеш ли из пустинята на Израел, можеш да видиш много видове пустиня.
Но това което е задължително да се види, е крепостта Масада.
Масада си оставя и до днес едно от местата в които бих се завърнала. И не защото е луксозен курорт, нито защото обичам жегата и липсата на вода.
Масада е древна полуразрушена крепост с невероятна история. История която затрогва вълнува и завладява.Крепостта е близо до Мъртво море, построена от Ирод. Намира се на едно плато високо 450 метра.
За да привлече хора, които да живеят в нищото (буквално казано) Ирод е заповядал жилищата на офицерите и войниците да бъдат изрисувани. Лукс не познат за обикновенните хора по онова време.
На платото е имало невиждана до тогава крепост. Самият дворец е бил на три нива използвайки естествените възможности на платото. Имало е три отделни двора, проектирани така, че защитата на двореца а е много добра.
Насред пустинята, на плато заобиколено от нищо е имало басеин. Имало е 12 водохранилища. И огромни складове пълни с храна.
През 72г. от новата ера над 15 000 римляни обсаждат крепостта. Обсадата продължава близо година.
Самата крепост се защитава от около 1000 мъже жени и деца. Но остава непревземаема. Римляните изграждат обсадни лагери. След множество неуспешни атаки решават да построят платдформа от чиято височина, стрелците да имат възможност за обстрел.
Платформата е готова през април 73г. Виждайки, че нямат шанс, защитниците предпочитат да умрат, но да не се предадат.
Юдеизма заклеймява самоубийството като грях. На съвет на мъжете се решава всеки от тях да убие жената и децата си и да се самоубие след това.
След това се събират оцелелите. Тези които не са имали сила да убият семействата и себе си.На събранието решават да теглят плочки, за да решат кои да извършат убийствата (които също са грях). Избират се 7 мъже (ако помня правилно), които избиват другарите си. Един от тях остава последен и извършва самоубийство.
На сутринта римляните влизат в опожарената крепост, пълна с трупове. Само складовете са оставени непокътнати. Те стоят за да покажат, че защитниците са избрали сами своята съдба, въпреки продовлствията които са имали.
Това е историята на една римска победа, която на практика е загуба.
Прекланям се пред смелостта на тези хора. Пред тяхното чувство за чест и гордост.
