Разкисване
Седя си кротко тази вече, пия си бяло вино с миди ммммм…. И ми е едно такова тъжно и разкиснато.
Та се сетих за едно такова подходящо стихче:
Едва когато нещо си отиде
едва когато със нещо се простиш.
Разбираш колко много т се свити,
разбираш и започваш да тъжиш.
И мъката от страшната раздяла
до болка и в сърцетоти гори
разбираш че за нещо си живял/а
и за нещо от което най боли
Та молбичка имам една. Ако случайно някой знае кой е автора да ми го сподели. По две причини:
- Човекът заслужава името му да стои под този стих.
- Аз искам да издиря повечко негови стихове. И да му кажа “Благодаря за прекрасните стихове”
