За днешното изкуство и вчерашните вкусове
Отивам си аз тази вечер на театър.
Но всъщност май има нужда от малко предистория. Аз съм върл почитател на театъра. Докато още бях волна птичка не пропусках постановка.
В същия дух възпитавам и сина си. С огромно удоволствие мога да отчета, че той харесва, даже обича театъра.
Та да се върнем на театъра. Отивам тази вечер на театър. Както си му е реда. Уважението към труда на актьорите изисква официално облекло, бижута, грим (е грима малко го пропуснах в бързината).
Пиесата “Комедия на слугите”. Режисьор Теди Москов. В ролите светила и светилца познати мне.
И у мен нещо трепти, трепти. След толкова време успях да открадна вечер за себе си и изкуството.
Де да беше така…
Още в началото нещо не схванах сюжетната линия. Нечленоразделното мучене по сцената само ме изнерви. Започнах да подозирам че има нещо нередно.
Освен многот пошлост и сексуални натвърдвания, имаше липса на сюжетна линия, ясна концепция и каквато и да е стойност.
Толкова съм отвратена и потресена, че не мога дори да говоря. Не мога още да осмисля видяната гавра с това свято нещо театъра.
Естествено “пиесата” беше час и четиридесет минути. Без антракт.
Кой е луд да направи антракт, като публиката няма повече да влезе вътре.
Поругаването и опошляването на произведения, които за мен са стойностни изобщо не издигна автора в очите ми.
След тази пиеса, не искам детето ми да се запознава с театъра. Същите скечове може да гледа по телевизията. А пошлостта на сцената надмина дори порнодрамите.
Не съм критик, нито капацитет, но ако от театралната сцена се лее такава помия за какво изкуство и каква култура изобщо можем да си говорим.
Крайното мнение за тази пародия на театър:
Пиеаса писана за слуги от слуги. И само слуги могат да я оценят.








Уважавам правото на мнение на всеки. Не съжалявай, отстоявай си мнението.
А за бирата… Ще уредим нещо за следващата седмица живот и здраве
Ръчвам Киро веднага
Гергана Берберска said this on June 29th, 2006 at 15:30