nikynik

Отивам си аз тази вечер на театър.

Но всъщност май има нужда от малко предистория. Аз съм върл почитател на театъра. Докато още бях волна птичка не пропусках постановка.

В същия дух възпитавам и сина си. С огромно удоволствие мога да отчета, че той харесва, даже обича театъра.

Та да се върнем на театъра. Отивам тази вечер на театър. Както си му е реда. Уважението към труда на актьорите изисква официално облекло, бижута, грим (е грима малко го пропуснах в бързината).

Пиесата “Комедия на слугите”. Режисьор Теди Москов. В ролите светила и светилца познати мне.

И у мен нещо трепти, трепти. След толкова време успях да открадна вечер за себе си и изкуството.

Де да беше така…

Още в началото нещо не схванах сюжетната линия. Нечленоразделното мучене по сцената само ме изнерви. Започнах да подозирам че има нещо нередно.

Освен многот пошлост и сексуални натвърдвания, имаше липса на сюжетна линия, ясна концепция и каквато и да е стойност.

Толкова съм отвратена и потресена, че не мога дори да говоря. Не мога още да осмисля видяната гавра с това свято нещо театъра.

Естествено “пиесата” беше час и четиридесет минути. Без антракт.

Кой е луд да направи антракт, като публиката няма повече да влезе вътре.

Поругаването и опошляването на произведения, които за мен са стойностни изобщо не издигна автора в очите ми.

След тази пиеса, не искам детето ми да се запознава с театъра. Същите скечове може да гледа по телевизията. А пошлостта на сцената надмина дори порнодрамите.

Не съм критик, нито капацитет, но ако от театралната сцена се лее такава помия за какво изкуство и каква култура изобщо можем да си говорим.

Крайното мнение за тази пародия на театър:

Пиеаса писана за слуги от слуги. И само слуги могат да я оценят.