nikynik

От няколко дни се оглеждам около себе си. И понеже ми е криво и нервно съм в едно философско настроение.

И от тези няколко дни насам забелязвам, колко са важни малките неща.

Работя в сграда с поне 50 фирми. Кой шеф, кой работник, кой чистач не е ясно. Но за 2 години си знаем физиономиите поне.

Едно простичко “Добро утро” и една усмивка сутрин, ми оправят скапаното настроение веднага.

Едно “Благодаря”, за това че си помогнал на някого да отвори вратата.

Едно пожелание “Лек ден” от някой, с който се разминаваш.

Пожеланието на и от охраната “Лека вечер”, когато си тръгваш.

Колко малко му трябва на човек, за да грейне слъце в неговия ден. Колко малко трябва за да зарадваш някого.

Всичко това не тежи, не ни се изтъркват зъбите и не ни изтънява езика. Но за сметка на това озарява нечий ден.

Обещавам си от днес (не от утре а от днес) да го казвам на колкото мога повече хора. Не само на познатите и не само в офиса.

Обещайте си и вие, и ще си подарите много усмивки от много хора.

Та лек ден и приятна вечер на всички…..