nikynik

Безумие на колела е обзело тази държава. Не само на четири колела. Всякaкви видове превозни средства, за предпочитане моторни (колела не видях).

Всеки е тръгнал на някъде и бърза. Улиците са големи и широки. Хората с коли и в коли са много. Задръстванията безумни.

Ако някой си мисли, че някъде в България е видял задръстване, значи нищо не е видял. В Джакарта задръстването е денонощно. Извън нея също.

Предпочитаният транспорт на острова е влак или самолет. Може да е по-бавно или по скъпо, но поне се движиш в избраната от теб посока.

Влаковете са препълнени. Най-колоритната гледка са хората по покривите. Там има място - там пътуват. Едно от нещата за които съжалявам е, че фотоапарата ми се счупи и не можах да прибавя в колекцията си снимка от тези влакове.

Градският транспорт, както и влаковете, е колоритен. Къде и какви са автобусните спирки не е много ясно. Вдигаш ръка пред автобуса. Той или спира или услужлив “кондуктор” (поне на това ми приличаше) подава ръка и те дръпва в движение. В пиковите часове хората си висят от вратите.

На почит са моторите и мотопедите. За тях задръстване няма. Мушат се от всички страни между колите и се придвижват относително по-бързо.

Друго популярно средство за придвижване са малки дизелови триколки подобни на туктук. Разликата е, че са по-малки и много по мръсни от тайландските.

С городост споделям, че и тук карат москвичи, при това с десен волан. И това е другата страхотна снимка, която не успях да направя.

Единственото средство за придвижване, което не е популярно, е ходенето. И това е разбираемо при разстоянията, които изминават на ден.