nikynik

Защо не от пъви ще се запитате. Ами… малко е странно и много различно, и е трудно да се влюбиш веднага.

Заминах на следващият ден след пореден атентат. Бяха гръмнали хотел в Джакарта. Заминах без да се замисям много, имах вече закалка от Израел.

Пристигането в 13 милионна Джакарта бе различно от това в Тел Авив. Първо градът определено тънеше в тъма. Второ беше огромен (стори ми се голям колкото целия Израел). И трето беше адски мръсно - във всички смисли на тази дума.

Пътят до хотела с такси е близо час. При това в ненатоварено време. Влажността отново адски висока, но освен това въздухът е ужасно замърсен с какво ли не.

Този невероятно огромен град няма централна канализация, освен при посолствата. При тези жеги и ползването на реките не по предназначение, „ароматите” във въздуха са меко казано екзотични.

Хотелът е 4 звезди и още на влизане се сблъсквам с тежка миризма на цигари, която ме задушава. А уж съм пушачка.

Стаята е наситена със същите аромати плюс факта, че ми се налага да се боря за леглото си с една хлебарка. Проветрението не е опция. Тук стаи с отварящи се прозорци не предлагат. Има само климатик със съмнителни свойства за пречистване на въздуха.

Сутрин след тежка нощ. Спогодихме се с хлебарките, че леглото все пак ще е за мен. Отивам в офиса на работа. Пресичането, дори на светофар( нещо почти невиждано тук) е висша еквилибристика. Коли мотори и всякакви превозни средства фучат във всички посоки. Освен това движението е обратно(като в Англия).

След катък сбор на екипа и бурен ропот от всички, решаваме да сменим хотела. Този път с 5 звезден. Отново без отварящи се прозорци. Но със стаи за пушачи и непушачи. С чист въздух проникващ незнайно от къде. И с прекрасен изглед – към гробищата или към гетото (отново по избор).

Не предразполага много към влюбване нали…

А защо се влюих, ще напиша скоро…